На специална церемония днес бяха официално открити новите вътрешни санитарни възли на училище "Св. Климент Охридски" в с. Алеко Константиново. Те са изградени по идея на Ротари клуб-Пазарджик с активната им дарителска кампания и реализирането на проекта. Изключителна помощ пазарджишките ротарианци получиха от приятелските ротари клубове от германските градове  Бад Пирмонт, Хамелн и  Холцминден, които подпомогнаха инициативата с набраните от тях дарения в размер на 20 000 евро. Представители на първите два клуба днес присътваха на тържествената церемония. Проектът е реализиран в сътрудничество с Община Пазарджик.
В приветствието си Томас Хьоних подчерта от клуба в Бад Пирмонт, че това е прекрасен пример за успешното сътрудничество между местната власт и неправителствените организации.  

Настоящият президент на Ротари клуб- Пазарджик  Тодор Атанасов отбеляза голямата заслуга на четирима от най-големите индивидуални дарители  - ротарианците Роман Цветков, Петър Христов, Иван Иванов и Емил Йончев, който ще е президент на пазарджишкия клуб през следващата ротарианска година.

По покана на Ротари – Пазарджик поетесата представи новата си стихосбирка „До кръв от любов”. Като откри срещата, Емилия Калоферова представи авторката и книгата ѝ. „Стихосбирката на Гергана Гетова още със заглавието си „До кръв от любов” те грабва, заинтригува, разчопля”, сподели Емилия Калоферова и направи аналогия с пролога от „Птиците умират сами”: „Най-хубавото се постига само с цената на голяма болка…”.

В най-женския и най-емоционален месец ротарианци си говореха за любовта, за дългия път на щастието, за топлотата, за способността да обичаш. „Любовта съвсем не е само между мъжа и жената, в днешно време вече мъже - мъже, жени – жени, не е само тази любов, любовта трябва да е към всичко, към себе си, към децата ни – не само родните ни деца, а към всички деца, любовта към приятели и наистина „до кръв от любов“ е защото е дошло от болка, от моя лична болка, от това, което съм почувствала и преживяла. По принцип съм много жизнерадостен човек и тук влизам в разрез с това, което пиша. Не мога да се съпоставя, нито да застана на една права с Шекспир, но и той е бил такъв. Хубавото е, че това, което пиша, ми помага да продължа напред, да оставя лошото зад гърба си, да извадя това, което ме прави по-силна и да мога, преглъщайки, да излизам с усмивка и да преживея живота си“, сподели Гергана Гетова.